Пътят ми към сцената

Публикувано на 02.04.2023 21:51
Като много малка си мечтаех някой ден да стана манекенка и да приличам на кукла Барби, уау колко „нетипична“ мечта за едно малко момиченце. Е, случи се, но станах малко по-нетипична манекенка – с мускули и супер тен.

Какъв беше моя първи път към сцената? Трънлив и осеян с препятствия, но съм сигурна, че всеки един от вас, който прочете моята история – ще я съпреживее с мен. Дори сега, пишейки тези редове, отново изживявам тръпката от „пътят и към сцената“.

Преди около четири години и преди Иван Божинов да стане официално мой Бодибилдинг треньор, имах друг такъв, с когото бяхме решили да се подготвя за състезание с негова помощ, но малко след това той се отказа, защото не повярва в мен достатъчно силно. Бях сравнително слаба, без много мускулна маса, каквато е нужна за Бодибилдинга. Въпреки всичко аз не се отказах и бях твърдо решена да стигна до сцената по един или друг начин.

През 2018г. моята половинка Иван Божинов вече имаше две състезания зад гърба си. Аз естествено бях плътно до него на всяко едно негово представяне. Започнахме да мислим над идеята той да подготви мен и себе си и заедно да извървим пътя към сцената. Тази идея бързо се превърна в реалност и след няколко седмично обмисляне, вече бяхме замислили план и бяхме започнали едновременно подготовка – аз за Бикини фитнес категория, той за Бодибилдинг.

За 3 месеца покачих 10 килограма. Хранех се под точен час и минута, приемах много калории, на моменти дори ми беше адски трудно да си изям храната си, но се налагаше. След това започна периода на редуциране на подкожните мазнини и намаляване на тегло. Там вече се появи дефицита на храна и обрания избор в менюто ми. За мен обаче подготовката беше толкова силно усещане, че не долавях умора, глад и не загубих мотивация нито веднъж. Беше толкова вълнуващо изживяване, променях се с всеки изминал ден, подготвях се трескаво. Избирах цвят за бански, търсех обувки(те са специални за сцената по изискване на Националната федерация по бодибилдинг), подбирах бижута, визия и всякакви довършителни детайли. Бях супер развълнувана и бях притъпила всички негативи на този така труден период. Преуморявах се, защото работех на пълен работен ден, но това съвсем не го мислех и не му обръщах внимание, защото имаше мечта за сбъдване, която да ме държи.

Тренировките в залата ставаха с всеки изминал ден все по-трудни и дори отвратителни на моменти, идвало ми е да хвърля всичко и просто да си тръгна от залата, но незнайно откъде намирах сили за усмивка и просто продължавах. Все пак си имах цел! Снимах се постоянно. Не можех да повярвам каква трансформация постигах с напредване на времето.

В деня на голямото събитие се погледнах в огледалото и там видях онова Барби, което исках да бъда като малко момиченце. Моята наивна детска мечта се сбъдна! Никога не съм си представяла, че ще съм мускулеста, но пък изглеждах точно такава, каквато исках да бъда. Дадох толкова много в тази подготовка, че излязох на сцената и оставих всяка капка неувереност зад кулисите и заблестях с най-широката си усмивка. Грабнах тези броени минути слава, които ни се полагат пред прожекторите, дадох всичко от себе си, показах най-доброто и си тръгнах оттам със Сребърен медал в моята категория – Бикини фитнес.

За мен това беше не просто успех, а фурор в моята състезателна и спортна кариера. Бях толкова горда със себе си, виждах гордостта в очите на моя треньор Иван Божинов, на родители ми, на приятелите ми и близките ми. За мен това беше най-голямата награда.

Сцената е мястото, което разкрива пред света това, за което съм работила до предела. Там съм себе си и изпитвам велико удоволствие, а щом съм там, значи съм довършила работата си докрай и остава само да покажа всичко, което мога.
» Към списъка